Нова наредба за ограничаване на рисковото поведение при онлайн залагания
В началото на юни Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане Проект на Наредба за ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания. Документът съдържа важни и амбициозни мерки, насочени към защита на потребителите и ограничаване на прекомерната или проблемна хазартна активност.
Макар да съдържа ценни предложения и положителни насоки, в текста се откриват някои съществени противоречия и практически неясноти, които биха могли да подкопаят ефективността на регулацията и да създадат затруднения както за играчите, така и за операторите.
Основни мерки, предвидени в проекта на наредбата:
- Задължителни индивидуални лимити за всеки играч, включително:
- лимит на максимален престой до 4 часа;
- лимит на дневните загуби до 10 средномесечни заплати;
- лимит на дневните залози до 20 средномесечни заплати.
- По-ниски лимити за лица под 24 години, като уязвима група:
- до 5 заплати лимит на дневни загуби;
- до 10 заплати лимит на дневни залози;
- до 2 часа престой без прекъсване.
- Прекъсване на достъпа след изтичане на лимита за престой, с 15-минутен „cool-off“ период, преди потребителят да може да се върне на сайта.
- Автоматично вписване в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта за срок от 7 дни, при достигане на зададения лимит на загубите.
- Нотификации при достигане на 50%, 75% и 100% от лимитите – с цел информираност и превенция.
- Възможност за определяне на по-високи лимити при доказано високи доходи – до 30% от месечния доход.
Какво е положителното?
- Задължителността на лимитите още при регистрация е сериозна крачка напред спрямо досегашната практика на доброволни самоналожени ограничения. Това е в съответствие с най-добрите европейски практики и особено с модела, който се обсъжда и прилага във Великобритания, Швеция и Германия.
- По-ниските лимити за младежи признават уязвимостта на тази група – научно обоснована мярка с потенциален дългосрочен положителен ефект.
- Прекъсването на сесиите и cool-off периодът от 15 минути е разумен подход за ограничаване на прекомерната игра. Макар и лесно заобиколим чрез участие в турнирни или състезателни игри, това е добра отправна точка.
- Системата от известия при достигане на лимитите е добър инструмент за самонаблюдение, който може да подкрепи по-информирано и отговорно поведение от страна на играчите.
Но… не липсват сериозни несъвършенства:
Противоречие между лимитите на залозите и загубите
Един от най-съществените проблеми е заложеният лимит на дневните залози от 20 заплати и лимит на загубите от 10 заплати.
Това създава логически парадокс:
Ако един играч постави залози на стойност 20 заплати, а възвръщаемостта на игрите е средно 90–95%, то реалната очаквана загуба ще бъде около 1–2 заплати, т.е. много под лимита от 10 заплати.
Така лимитът на загубите става излишен, ако вече има лимит на залозите. Двете мерки не работят в синхрон и взаимно се обезсилват. Това говори за нужда от по-добро структуриране и логическо свързване на мерките.
Автоматичното вписване в регистъра – наказание, не защита
Играч, който достигне лимита на загуба, автоматично се вписва в регистъра за ограничение на достъпа до хазарт за срок от 7 дни. На пръв поглед това е мярка за защита, но в практиката ще действа като наказание.
Очакваният резултат – играчите ще задават много високи лимити, които не отразяват реалните им възможности, с цел да не бъдат автоматично вписани в регистъра. Това обезсилва ефективността на лимитите, които се предполага, че трябва да пазят играча.
Неясни условия за по-високи лимити
Наредбата допуска лимити над предвидените, ако играчът има „значително по-високи“ доходи. Но:
- Какво точно значи „значително по-високи“?
- Какви документи се приемат за доказателство?
- Взимат ли се предвид разходите, дългове, издръжки и др.?
Тази разпоредба не предлага никаква конкретика и рискува да се прилага неконсистентно от операторите или да бъде заобикаляна.
Какво означава това за операторите?
Реализирането на новите изисквания ще представлява сериозно изпитание за онлайн операторите, които ще трябва да:
- Адаптират техническите си системи – за задаване, отчитане и прилагане на лимити, както и автоматично предаване на данни към регистъра на НАП.
- Въведат вътрешни процедури и обучения за персонала, който трябва да обработва искания, проверява документи и комуникира с клиенти.
- Интегрират нови функционалности, свързани с времеви ограничения, уведомления и блокиране на достъпа.
Всичко това изисква значителни ресурси – технически, финансови и организационни – и краткият 9-месечен срок за привеждане в съответствие може да се окаже предизвикателство за индустрията.
В заключение
Проектонаредбата поставя важни основи за по-отговорен онлайн хазарт в България и отразява добри европейски практики. Тя е ясен сигнал за стремеж към по-строга и социално ангажирана регулация.
Но за да бъде ефективна, е необходимо:
- да се изчистят логическите несъответствия;
- да се конкретизират ключови дефиниции и процедури;
- да се отчете човешкото поведение и икономическата реалност;
- да се даде повече яснота и подкрепа на операторите за въвеждането на новите механизми.
Само тогава тази наредба ще може да изпълни целта си – не просто да регулира, а да предпазва.
Източници:
